Проф. Палангурски: 3-ти март трябва да остане в нашата историческа памет като официален, не национален празник
Това сподели пред БНР историкът проф. Милко Палангурски.
И добави, че този празник основава разнообразни групи в българското общество:
" Правих съпоставяне със 150 страни и ние сме единствените, които честваме контракт сред две други страни. За добавка - и Централноафриканската република е като нас. Трябва да се вземе решението за смяна.
И след това да има по-широкообхватен спор с кой празник да бъде сменен 3-ти март. Има опция това да е 24-ти май, може да е 6-и септември или 22-ри септември ".
Pроф. Палангурски акцентира, че никоя от нашите прилежащи страни не чества руско-турските войни, основали по-голяма част от тези страни:
" Никой не приема за народен празник един контракт сред две страни, които водят война някъде надалеч в историческото пространство за нас, без ние да участваме, без някой да ни е питал какво ще бъде в този контракт, каква му е задачата. 3-ти март би трябвало да остане в нашата историческа памет като формален, не народен празник, най-малкото тъй като нашите предци са водели шест военни спора за националното обединяване.
Трябва да се вкара порядък в нашата национална празнична система ".
По думите му освен почитание пред тези, които са оставили костите си по полетата на Балканите, ние никому нищо не изискуем.
" Ако би трябвало да търсим количествени измерения дали изискуем нещо, ние сме платили, както споделяше Стамболов, и последната копейка, защото България изплати своите отговорности към присъединяване на Русия във войната.
Тази война не е била за черните очи и белите коси на българите, а за преразпределение на международното политическо, геостратегическо състояние на Югоизточна Европа ".
И добави, че този празник основава разнообразни групи в българското общество:
" Правих съпоставяне със 150 страни и ние сме единствените, които честваме контракт сред две други страни. За добавка - и Централноафриканската република е като нас. Трябва да се вземе решението за смяна.
И след това да има по-широкообхватен спор с кой празник да бъде сменен 3-ти март. Има опция това да е 24-ти май, може да е 6-и септември или 22-ри септември ".
Pроф. Палангурски акцентира, че никоя от нашите прилежащи страни не чества руско-турските войни, основали по-голяма част от тези страни:
" Никой не приема за народен празник един контракт сред две страни, които водят война някъде надалеч в историческото пространство за нас, без ние да участваме, без някой да ни е питал какво ще бъде в този контракт, каква му е задачата. 3-ти март би трябвало да остане в нашата историческа памет като формален, не народен празник, най-малкото тъй като нашите предци са водели шест военни спора за националното обединяване.
Трябва да се вкара порядък в нашата национална празнична система ".
По думите му освен почитание пред тези, които са оставили костите си по полетата на Балканите, ние никому нищо не изискуем.
" Ако би трябвало да търсим количествени измерения дали изискуем нещо, ние сме платили, както споделяше Стамболов, и последната копейка, защото България изплати своите отговорности към присъединяване на Русия във войната.
Тази война не е била за черните очи и белите коси на българите, а за преразпределение на международното политическо, геостратегическо състояние на Югоизточна Европа ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ